Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. Защото простакът говори глупости, и сърцето му мисли за беззаконното, за да действува лицемерно и да произнася хула против Господа, да лишава от хляб душата на гладния и да отнима питието от жадния.
7. У коварния и средствата са гибелни: той крои примки, за да погуби сиромаха с лъжливи думи, макар сиромахът и да е прав.
8. А честният мисли за честното и твърдо стои във всичко, що е честно.
9. Жени безгрижни! станете, послушайте гласа ми; дъщери нехайни! приклонете слух към думите ми.
10. Още година и няколко дни, и ще се ужасите вие, безгрижни! защото гроздобер не ще има, и време за жетва не ще настане.
11. Стреснете се вие, безгрижни! ужасете се вие, нехайни! снемете дрехите, оголете се и кръст препашете.
12. Ще се бият в гърди за прекрасните полета, за родовитата лоза.
13. В земята на народа ми ще растат тръни и бодили, също и по всички увеселителни домове в ликуващия град;
14. защото чертозите ще бъдат оставени; шумният град ще бъде напуснат; Офел и кулата завинаги ще служат, вместо пещери, за прибежище на диви осли и на пасещи стада.
15. докле се не излее върху нас Дух свише, и пустинята не стане градина, а градината не почнат да считат за гора.
16. Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня, и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле.
17. И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието — спокойствието и безопасността вовеки.
18. Тогава народът ми ще живее в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените.
19. И градушка ще вали върху гората, и градът ще слезе в долината.
20. Блажени вие, които сеете при всички води и които пращате там вол и осел.
Глава 33.
1. Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.
2. Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.
3. От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,
4. и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху й, както скакалци се нахвърлят.
5. Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.
6. И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.
7. Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.
8. Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, — за нищо не смята човеците.
9. Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.
10. Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.
11. Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.
12. И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.
13. Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.
14. Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ —
15. Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, —
16. той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.
17. Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;
18. само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“
19. Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.
20. Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете й никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата й не ще се скъса.
21. Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.
22. Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.
23. Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.
24. И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.
Глава 34.
1. Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!